Ако на света съществува човек, който да слезе от Lamborghini Murcielago LP 640 без покачен до краен предел адреналин, то той определено би заслужавало да се окачестви като феномен. Защото отровнозеленият болид е граничи с екстремните състезателни автомоби
Обновеният вариант на Murcielago предлага редица промени в оформлението на предната и задната част, както и сериозен брой подобрения по ходовата част и двигателя, но елитарният му характер е останал непокътнат – сред причините затова са и миниатюрните размери на вътрешното пространство, които осигуряват нормално жизнено пространство за хора с ръст максимум около средния.
И ако доскоро основният враг на гръбначните прешлени на пилота и копилота беше свръхтвърдата настройка на окачването, то днес ходовата част се характеризира с по-човеколюбив комфорт на возене, но затова пък недомислените от ергономична гледна точка се грижат за наличието на достатъчно изпитания за пасажерите... Всъщност двуместният снаряд от Сант’Агата Болонезе беше достатъчно екстремно моторизиран и с 580 к. с., но след увеличаването на работния обем от 6,2 на 6,5 литра и покачването на мощността с допълнителни 60 конски сили мощта на Murcielago е добила буквално сюрреалистични измерения.
В LP 640 се крият гените на неговия далечен предшественик Countach
чийто многократно модернизиран алуминиев V12 двигател е получил нов всмукателен колектор и нови цилиндрови глави. Въпросният добър стар познайник е запазил своя необуздан нрав, и все така продължава да заем около половината от полезната площ на автомобила, харчи почти колкото БТР, а ревът му заглушава всичко останало. Освен това той нагледно доказва, че един дванайсетцилиндров двигател все още може да произвежда вибрации...
Настъпването на педала на газта наподобява на отварянето на клетката на свиреп звяр. При 3900 об./мин, двигателят започва да ръмжи неудържимо, а зацепването на съединителя моментално бива последвано от бясно буксуване от страна на задните гуми. Тялото на пилота е подложено на чудовищен натиск, след едва 3,8 секунди бариерата от 3,8 км/ч е премината, а чудовищната тяга не намалява дълго след това – даже и над 250 км/ч, италианският суперспортист реагира на подаване на газ като мощен автомобил от средния клас при 100 км/ч.... пътникът на дясната седалка започва да оценява ръкохватката на централния тунел едва при подобен екстремен стил на шофиране – тя е единствената му надежда да балансира при наличието на подобни чудовищни положителни, отрицателни или странични ускорения. Положението става още по-неописуемо при наличието на предлаганата като опция състезателна спирачна система с керамични дисокве и гумите Pirelli P Zero Corsa, които буквално се разтичат по асфалта и не позволяват никакво отклоняване от идеалната линия на движение. Само че последното важи само за случаите, в които настилката е напълно суха... Защото при хлъзгав асфалт независимо от задвижването на четирите колела, задницата поднася заплашително, и тук може да помогнат единствено безпогрешните реакции на водача, защото всяка грешка може да се окаже последна... Както и сами се досещате, система ESP не се предлага дори и срещу доплащане...
Обзорът напред е ограничен, настрани още повече, а назад е абсолютно нулев. Кормилната уредба изисква значителна употреба на физическа сила, но работата й е извънредно прецизна. Любимият терен на LP 640 безспорно са изобилстващите със завои участъци, по възможност със сравнително широко пътно платно, за да има широката над два метра каросерия достатъчно пространство за завиване „с вратите напред”. Освен това е важно да има и добра видимост, тъй като Und LP 640 се изстрелва от завоите с бързина, която просто не подлежи на описание.
Истината е, че в повечето случаи границите на възможностите
на пилотите на Murcielago са доста по-скромни, отколкото тези на самия автомобил. Което поражда въпроса дали летенето наистина е по-силно изживяване от това...
Текст: Маркус Петерс
Снимки: Ахим Хартман